Когато избирате дом за възрастни хора, където да настаните свой близък човек, от изключително значение са местоположението, удобствата и цялостният облик на заведението. Най-важният елемент обаче е организацията на грижите, терапевтичните и активиращи дейности и свободното време. Планирането на грижите следва да започне в самото начало – с диагностиката на здравословното състояние, включително и оценка на хранителния статус, риска от падане и язви, както и психическото състояние и общото благосъстояние на възрастния човек. Хубаво е, когато на базата на такава диагноза се прави индивидуален план за грижа.

За какво още си струва да попитате, когато настанявате свой близък в дом за възрастни хора?

Осигурени ли са денонощни грижи от медицинските сестри и болногледачите?

Осигурява ли медицинска помощ старческият дом – има ли, например, медицински директор или координиращ лекар?

Как е организиран процесът на прилагане на лекарства и в същото време какви са формите на нефармакологична терапия?

Възможни ли са консултации със специалисти (напр. гериатър или невролог)?

Екипът включва ли психолог?

Организация на свободното време в дом за възрастни хора

Нека не забравяме, че начинът на прекарване на свободното време е от голямо значение за възрастните хора. В началото, веднага след преместването, възрастният може да се почувства изгубен на ново място и да не иска да напусне стаята, където се чувства най-сигурен.

Целта е пациентът постепенно да започне да използва пространства, където обитателите на съответния дом за възрастни хора могат да се срещат и прекарват времето си заедно, да се разнообразяват с атрактивна трудова терапия. Това може да бъде градина, където да отглеждат зеленчуци или да засаждат цветя, например. Такива дейности изключително улесняват адаптацията и социализацията.

„След като баща ми почина, много исках майка ми да живее с нас. Дори преустроих стаята на дъщеря ми, която вече се беше отделила от нас и с жена ми се редувахме да се грижим за майка ми повече от три месеца. За съжаление, безсънните нощи, вечната тревога за здравето, включително и поради някакви странни промени в кожата, които по-късно се оказаха началото на декубитус, бяха извън нашите физически сили и времеви възможности.

В резултат на това майка ми започна да изпитва угризения, постоянно повтаряше, че „не иска да ни бъде в тежест“ … И предложи да потърсим място, където да се погрижат за нея.

Започнахме да търсим подходящ за нея дом за възрастни хора. Проверихме в интернет и попаднахме на хубави мнения за едно такова заведение. Тогава отидохме с майка ми да видим как изглежда. Още от входа бяхме възхитени от реда, таблото с графика на събитията за всеки ден, както и от танците и песните в закритата градина. Мама се премести с радост там. Участва във всички възможни дейности, хвали се със свършената работа и казва, че е започнала живота си отначало. Липсваме й, защото поради ковид епидемията не можем да я посещаваме толкова често, колкото преди, но тя казва, че е „у дома си“, вече не се чувства самотна. Казва, че всички й помагат, а гледачката й чете книги и понякога й прави прическа и маникюр.“